17.03.2005 г., 9:41

Спомен

1.5K 0 2

След последната капка на пролетен дъжд
отново ще видим в небето дъгата
и с нея в ума ми нахлу неведнъж
споменът свиден, скрила в душата.

Две сълзи ще проронят и мойте очи -
за отминали срещи, раздели
и пак ще изплува пред мене мигът
на телата ни влюбено вплели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Към Борислав:не се пише "уценка", а "оценка", оправи го, че изглежда страшно грозно така.Отделен въпрос е, ако не можеш къде се намира "у"то...
  • Амм.. интересно е... ама е леееко кратко и е мааалко по-сложно за моя елементарен мозък. Ама иначе е добре. Добре звучи. Бих ти писал 5.50, ама като няма такава уценка.. Нали уценките се пишат в полза на ученика

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...