17.03.2005 г., 9:41

Спомен

1.5K 0 2

След последната капка на пролетен дъжд
отново ще видим в небето дъгата
и с нея в ума ми нахлу неведнъж
споменът свиден, скрила в душата.

Две сълзи ще проронят и мойте очи -
за отминали срещи, раздели
и пак ще изплува пред мене мигът
на телата ни влюбено вплели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Към Борислав:не се пише "уценка", а "оценка", оправи го, че изглежда страшно грозно така.Отделен въпрос е, ако не можеш къде се намира "у"то...
  • Амм.. интересно е... ама е леееко кратко и е мааалко по-сложно за моя елементарен мозък. Ама иначе е добре. Добре звучи. Бих ти писал 5.50, ама като няма такава уценка.. Нали уценките се пишат в полза на ученика

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...