17.03.2005 г., 9:41

Спомен

1.5K 0 2

След последната капка на пролетен дъжд
отново ще видим в небето дъгата
и с нея в ума ми нахлу неведнъж
споменът свиден, скрила в душата.

Две сълзи ще проронят и мойте очи -
за отминали срещи, раздели
и пак ще изплува пред мене мигът
на телата ни влюбено вплели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Към Борислав:не се пише "уценка", а "оценка", оправи го, че изглежда страшно грозно така.Отделен въпрос е, ако не можеш къде се намира "у"то...
  • Амм.. интересно е... ама е леееко кратко и е мааалко по-сложно за моя елементарен мозък. Ама иначе е добре. Добре звучи. Бих ти писал 5.50, ама като няма такава уценка.. Нали уценките се пишат в полза на ученика

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...