Спомен

Спомен

Случайна среща на две души -
един за друг те просто бяха!
Но как така, какво ги тях опустоши -
силата на любовта или ръждива стряха?

Бе тихо утро във слънчев юнски ден,
във залив тих покрай лагуна бяла.
Той плуваше като делфин, сякаш във море роден,
а тя на пясъка седеше като раковина бяла.

И вятър бризов сини пръски как развя
и срещна погледите им сред морска пяна.
Чувство силно между тях се разгоря -
блесна в сини пламъци океана.

И всичко сякаш течеше като водопад,
във ритъм унисонен, хармоничен.
Случваше се всичко като писано в роман,
живот красив, пъстър и лиричен.

Минаваше се ден и седмица, година
и обичаха се те като слънце и луна.
Живееха във свойта розова пустиня,
пустиня морска, пустиня от вода.

И пак бе тихо утро във слънчев юнски ден,
във залив тих, покрай лагуна бяла.
Но този път той бе толкова смирен,
а тя като след прилив - по чудо оцеляла.

Ръждива стряха и тежка бащина ръка,
разделяха туй що морето съзидава.
И сред пяната на бурните вълни,
любовта красива не беше оцеляла.

И днес на също този бряг
ги няма птиците и лазурния им лиман.
Докато отново във вълните не вплетат
обич, изписана в роман.