Спомен
946
1
1
Помниш ли, когат на двора,
там, до кичестата роза,
в думи сладки ме облече
и в любов ми се обрече.
Сладък беше разговора,
ти бе моята изгора,
трепет бе ти на сърце ми,
турил обич в нозе ми.
Помниш ли, когат на двора,
там, до кичестата роза,
нощни птици полет спряли
и щурците онемяли,
чули наште думи нежни
и в наслада се унесли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Дамянова Всички права запазени
Поздрав