11.10.2014 г., 23:43

Спомен

881 0 5

Дали е сън

това че те познавам!

Или просто е игра.

Не знам!

Но истински оставам!?

Верен... Аз на любовта.

Помня времето когато...

За първи път

усетих любовта.

За мене бе

вълшебен празник...

За мене бе

омайна топлина!

Звездите светеха

красиво.

Цветята бяха

с аромат!

А слънцето...!

Така щастливо...

Галеше ни в онзи

свят.

Сега в косите

даже болка има.

В сърцето ти

байпасите тежат.

Какво се случи,

че порасна!?

И как изпусна

любовта?

Сега седиш,

и пишеш с химикала...!

А той напомня ти деня!

Когато ти бе

до ушите влюбен!

И как... Защо?

Изгуби любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря фреди!До нови стрещи!!!
  • Харесвам
  • Здравейте момичета радвам се найстина че споделяте с мен!Добре че ви имам истински приятели!Вие подържате моето аз в откровения!Обичам ви!!!До нови стрещи!!!Усмивки!!!
  • Много хубаво стихотворение, Ачо!От него се излъчва истинска любов!
    Радвам ти се и ти желая нови успехи.Ведър слънчев ден!
  • Хубав, но носталгичен спомен!
    Поздрави, Ачо!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...