Oct 11, 2014, 11:43 PM

Спомен 

  Poetry » Other
631 0 5

Дали е сън

това че те познавам!

Или просто е игра.

Не знам!

Но истински оставам!?

Верен... Аз на любовта.

Помня времето когато...

За първи път

усетих любовта.

За мене бе

вълшебен празник...

За мене бе

омайна топлина!

Звездите светеха

красиво.

Цветята бяха

с аромат!

А слънцето...!

Така щастливо...

Галеше ни в онзи

свят.

Сега в косите

даже болка има.

В сърцето ти

байпасите тежат.

Какво се случи,

че порасна!?

И как изпусна

любовта?

Сега седиш,

и пишеш с химикала...!

А той напомня ти деня!

Когато ти бе

до ушите влюбен!

И как... Защо?

Изгуби любовта!

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря фреди!До нови стрещи!!!
  • Харесвам
  • Здравейте момичета радвам се найстина че споделяте с мен!Добре че ви имам истински приятели!Вие подържате моето аз в откровения!Обичам ви!!!До нови стрещи!!!Усмивки!!!
  • Много хубаво стихотворение, Ачо!От него се излъчва истинска любов!
    Радвам ти се и ти желая нови успехи.Ведър слънчев ден!
  • Хубав, но носталгичен спомен!
    Поздрави, Ачо!
Random works
: ??:??