Oct 11, 2014, 11:43 PM

Спомен

  Poetry » Other
880 0 5

Дали е сън

това че те познавам!

Или просто е игра.

Не знам!

Но истински оставам!?

Верен... Аз на любовта.

Помня времето когато...

За първи път

усетих любовта.

За мене бе

вълшебен празник...

За мене бе

омайна топлина!

Звездите светеха

красиво.

Цветята бяха

с аромат!

А слънцето...!

Така щастливо...

Галеше ни в онзи

свят.

Сега в косите

даже болка има.

В сърцето ти

байпасите тежат.

Какво се случи,

че порасна!?

И как изпусна

любовта?

Сега седиш,

и пишеш с химикала...!

А той напомня ти деня!

Когато ти бе

до ушите влюбен!

И как... Защо?

Изгуби любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря фреди!До нови стрещи!!!
  • Харесвам
  • Здравейте момичета радвам се найстина че споделяте с мен!Добре че ви имам истински приятели!Вие подържате моето аз в откровения!Обичам ви!!!До нови стрещи!!!Усмивки!!!
  • Много хубаво стихотворение, Ачо!От него се излъчва истинска любов!
    Радвам ти се и ти желая нови успехи.Ведър слънчев ден!
  • Хубав, но носталгичен спомен!
    Поздрави, Ачо!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...