22.07.2012 г., 18:53

Спомен

982 0 1

В тази болка се крие истината,

а тя е една:

че още те помня.

Помня… горчицата върху тялото ти…

помня песента, която слушахме,

помня как в калта се окъпахме,

помня как допря своите устни

до моите,

помня аромата на люти чушки,

помня как ми говореше

тихо на ухо.

И нивга не ще забравя,

но си замина, нали,

как да ти простя…

но все пак не мога да те забравя…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е,хайде сложи кръст на миналото и се огледай на около.Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...