В тази болка се крие истината,
а тя е една:
че още те помня.
Помня… горчицата върху тялото ти…
помня песента, която слушахме,
помня как в калта се окъпахме,
помня как допря своите устни
до моите,
помня аромата на люти чушки,
помня как ми говореше
тихо на ухо.
И нивга не ще забравя,
но си замина, нали,
как да ти простя…
но все пак не мога да те забравя…
© Петър Петров Всички права запазени