Спомен
Спомен
Тя си отиде далече от мен,
хвърляйки сянка на светлия ден,
остана ми само спомена за нея,
за моята мила и скъпа Дулсинея
Спомен, който ми не дава покой,
сънуван често в сънища безброй,
спомен за нейното мило изражение,
сравним единствено с чудно видение
Спомен за нейното ангелско лице
и нежни като кокиченца ръце,
спомен за нейните две очи блестящи,
силно пламнали и така искрящи
Но всичко това потъна в тъмнина,
а отляво чувствам само празнина,
защото сърцето ми е в неин плен,
а тя си отиде далече от мен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
