Спомен
Тя си отиде далече от мен,
хвърляйки сянка на светлия ден,
остана ми само спомена за нея,
за моята мила и скъпа Дулсинея
Спомен, който ми не дава покой,
сънуван често в сънища безброй,
спомен за нейното мило изражение,
сравним единствено с чудно видение
Спомен за нейното ангелско лице
и нежни като кокиченца ръце,
спомен за нейните две очи блестящи, ...