Спомен
Ще идвам късно, на мръкване,
и в сладка тишина ще те обгръщам.
Ще идвам дива и неканена.
Самотата ти в споделяне да превръщам.
По-топла и от огъня съм, знай.
Аз съм призрачно красива.
Омаен и жадуван сън,
сън, който внезапно си отива.
И точно когато намерил си у мен
това, което тайно си бленувал,
ще разбереш, че аз съм спомен заличен.
Хотел, в който някога си пренощувал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Запрянова Всички права запазени
