Nov 5, 2012, 3:51 PM

Спомен 

  Poetry » Love
476 0 1
Ще идвам късно, на мръкване,
и в сладка тишина ще те обгръщам.
Ще идвам дива и неканена.
Самотата ти в споделяне да превръщам.
По-топла и от огъня съм, знай.
Аз съм призрачно красива.
Омаен и жадуван сън,
сън, който внезапно си отива.
И точно когато намерил си у мен
това, което тайно си бленувал,
ще разбереш, че аз съм спомен заличен.
Хотел, в който някога си пренощувал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Запрянова All rights reserved.

Random works
: ??:??