Ще идвам късно, на мръкване,
и в сладка тишина ще те обгръщам.
Ще идвам дива и неканена.
Самотата ти в споделяне да превръщам.
По-топла и от огъня съм, знай.
Аз съм призрачно красива.
Омаен и жадуван сън,
сън, който внезапно си отива.
И точно когато намерил си у мен
това, което тайно си бленувал,
ще разбереш, че аз съм спомен заличен.
Хотел, в който някога си пренощувал.
© Елеонора Запрянова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
