Спомен

5 нояб. 2012 г., 15:51

Поэзия » Любовная

448 0 1

Ще идвам късно, на мръкване,

и в сладка тишина ще те обгръщам.

Ще идвам дива и неканена.

Самотата ти в споделяне да превръщам.

По-топла и от огъня съм, знай.

Аз съм призрачно красива.

Омаен и жадуван сън,

сън, който внезапно си отива.

И точно когато намерил си у мен

това, което тайно си бленувал,

ще разбереш, че аз съм спомен заличен.

Хотел, в който някога си пренощувал.