Спомен
Не ме търси, мен няма да ме има!
Със мойте чувства ти се подигра.
За мен си бившата любима,
за мене чужда си жена.
С какви надежди аз те любих,
какво за тебе не сторих.
Заради теб приятели изгубих,
и много хора унизих.
Щом тръгваше си ти от мене,
при друг отиваше без срам.
А списъкът с мъжете твои
бе дълъг, истински роман.
Разбирайки за мойта обич,
в лицето ми се ти изсмя.
Ти трябва луд да си щом любиш,
такава като мен жена!
Не зная, луд ли съм или наивен,
но във живота още бях зелен.
И вярвах, че със обич силна,
човекът може да е променен.
Сега след толкова години,
случайна среща ни събра.
Поиска нежност, обич, ласка,
но само махнах със ръка.
Изтрих те аз от свойте чувства,
за мен си само спомен блед.
Намерих аз жената своя,
живей си ти живота клет.
Със мойте чувства ти се подигра.
За мен си бившата любима,
за мене чужда си жена.
С какви надежди аз те любих,
какво за тебе не сторих.
Заради теб приятели изгубих,
и много хора унизих.
Щом тръгваше си ти от мене,
при друг отиваше без срам.
А списъкът с мъжете твои
бе дълъг, истински роман.
Разбирайки за мойта обич,
в лицето ми се ти изсмя.
Ти трябва луд да си щом любиш,
такава като мен жена!
Не зная, луд ли съм или наивен,
но във живота още бях зелен.
И вярвах, че със обич силна,
човекът може да е променен.
Сега след толкова години,
случайна среща ни събра.
Поиска нежност, обич, ласка,
но само махнах със ръка.
Изтрих те аз от свойте чувства,
за мен си само спомен блед.
Намерих аз жената своя,
живей си ти живота клет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
