Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
10.04.2019 г., 10:22 ч.

Спомен 

  Поезия » Друга
285 8 6

Доизносвам последната риза,
няма копчета. Само илици.
Побелялата младост е в криза,
или лудите в мене са птици.

 

И живеят на Марс. Ретрограден.
Тясно им е небето, Земята.
С остър нож, от гърба ми изваден,
татуират слова по Луната.

 

Ще остане след мене тревога,
ще кълни непокорно, с тревата.
Спомен - лудата, спорът си с Бога,
заплатила с любов. И душата.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А.а.а Душата не я давай.Заплащай със спомени!
  • Мдааа, сродна душо...
  • Оооооо, пак ще да го чета!...Ми кеф...голям кеф ми е!
  • Марианче,Лия, Роси, прегръщам ви!
  • Еха!Това се получава като те хванат лудите! А твоите са птици! Чудесно!
  • "...Побелялата младост е в криза,
    или лудите в мене са птици..."
    "...И живеят на Марс. Ретрограден.
    Тясно им е небето, Земята.
    С остър нож, от гърба ми изваден,
    татуират слова по Луната..."
    Както винаги удряш там, където е целта.
    Вливаш думите си в сърцата и те задълбават дълбоко в съзнанието ни.
    И аз искам на Марс!!! Стига да мога да те чета и оттам. Благодаря!
Предложения
: ??:??