Спомен
Доизносвам последната риза,
няма копчета. Само илици.
Побелялата младост е в криза,
или лудите в мене са птици.
И живеят на Марс. Ретрограден.
Тясно им е небето, Земята.
С остър нож, от гърба ми изваден,
татуират слова по Луната.
Ще остане след мене тревога,
ще кълни непокорно, с тревата.
Спомен - лудата, спорът си с Бога,
заплатила с любов. И душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
