Спомен
Ръката на мама.
Безгрижие само.
И колене, всекидневно ожулени.
Хартиени лодки
през калните локви
и круши комшийски...обрулени:)
Приятелско "Здрасти!".
Филийки със щастие.
Небето бе пъстро хвърчило...
По роклята синя,
сто капки мастило...
и мирис на хубаво минало.
Привидно намръщен:
"Прибирай се в къщи!"-
на татко гласа още помня.
И скрина на баба,
житОто за хляба
и двете изпъстрени стомни.
Ех, време...Къде си?
Защо ли е есен?
Къде е ръката на мама?
Отдавна ли свърши?
Та аз съм си същата...
Не искам да бъда голяма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
