Спомен
Ръката на мама.
Безгрижие само.
И колене, всекидневно ожулени.
Хартиени лодки
през калните локви
и круши комшийски...обрулени:)
Приятелско "Здрасти!".
Филийки със щастие.
Небето бе пъстро хвърчило...
По роклята синя,
сто капки мастило...
и мирис на хубаво минало.
Привидно намръщен:
"Прибирай се в къщи!"-
на татко гласа още помня.
И скрина на баба,
житОто за хляба
и двете изпъстрени стомни.
Ех, време...Къде си?
Защо ли е есен?
Къде е ръката на мама?
Отдавна ли свърши?
Та аз съм си същата...
Не искам да бъда голяма!
© Деа All rights reserved.
