30.04.2025 г., 20:40

Спомен

324 2 0

В стаята е само тя – рошава, с размазан грим,

отпива бавно всяка глътка, и се сеща за добрите дни и хората,

които нявга топлеха душата ѝ.

Отпива, бавно, и си спомня,

че онази любов беше стипчива като тази напитка,

но също като нея ѝ носеше наслада.

Отпива и устните ѝ се пропиват с вино

и стават аленочервени, точно като че страстно бяха целувани,

тези устни, които ничие червило не можеше да възвърне цвета на червена роза.

Алената напитка се разливаше по цялото ѝ тяло

и навяваше спомен за топла прегръдка.

Всяка следваща глътка я опияняваше все повече

и вече престана да мисли, престана да чувства,

точно както не мислеше в кого да се влюби.

Виновно ли е виното на една жена, че е слаба и я опива?

Ако намери това опиянение,

не би ли била поне за малко щастлива? 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...