Ружена (Ружена)
39 164
25.02.2007 г., 6:20 ч.

Спомен 

  Поезия
567 0 9

Ех, някога, забравих колко някога,
венец от плитки свиваше ми мама -
корона тежка на принцеса лятна
с петички боси, с почерняло рамо...
С усмивка щърба ябълково слънце
подхвърлях си нагоре, към мечтите,
а нощем към искриците отвънка
дори не се замислях как политам...
Е, аз отдавна вече нощем не летя -
крилете ми, поуморените, не могат
душата ми на възрастен сега
да вдигнат над безброя от тревоги.
И не криле - на раменете ми тежат
очаквания, свеждат ми простора.
Мечтая си за глътка свобода
и за небе, с което да говоря...

© Ружена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??