Ружена (Ружена) Ружена (Ружена)
1 39
Feb 25, 2007, 6:20 AM

Спомен

  Poetry
788 0 9

Ех, някога, забравих колко някога,
венец от плитки свиваше ми мама -
корона тежка на принцеса лятна
с петички боси, с почерняло рамо...
С усмивка щърба ябълково слънце
подхвърлях си нагоре, към мечтите,
а нощем към искриците отвънка
дори не се замислях как политам...
Е, аз отдавна вече нощем не летя -
крилете ми, поуморените, не могат
душата ми на възрастен сега
да вдигнат над безброя от тревоги.
И не криле - на раменете ми тежат
очаквания, свеждат ми простора.
Мечтая си за глътка свобода
и за небе, с което да говоря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружена All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0