Спомен и мечта
Кой, как, къде, кога се е промъкнал -
като крадец през тухления зид
и чувствам го – пак нещо е помъкнал -
реалността отнася с поглед сит.
Оставя там той спомени, мечти –
„лъжливо племе” тук ще каже някой,
но всички те те карат да заспиш
или сред нощ да станеш и да чакаш…
А аз такъв крадец благословя,
не жалейки за взетия покой!
Без спомени не искам да заспя,
с мечти харесвам най живота свой!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Власакиев Всички права запазени
