Кой, как, къде, кога се е промъкнал -
като крадец през тухления зид
и чувствам го – пак нещо е помъкнал -
реалността отнася с поглед сит.
Оставя там той спомени, мечти –
„лъжливо племе” тук ще каже някой,
но всички те те карат да заспиш
или сред нощ да станеш и да чакаш…
А аз такъв крадец благословя,
не жалейки за взетия покой!
Без спомени не искам да заспя,
с мечти харесвам най живота свой!!!
© Станимир Власакиев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
