26.10.2008 г., 14:29

Спомен от една раздяла

882 0 6
Светлината от нощта се бе явила,
окъпана от звезден океан,
ти блестеше с нечовешка сила.
И аз поисках също да съм там.

Разпръснала от своята магия,
окъпала света със сноп лъчи,
обичаше от мене да се криеш.
И аз не виждах твоите очи.

Нахлузила измамната си маска,
полетяла във красивото небе -
ти търсеше галантните ми ласки.
Но беше ме прогонила от теб.

Разцъфнала пред всички хризантема,
отворила прозорец в моя ден,
ти затвори смях и глас. И време.
И нещо се разплака вътре в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...нямям думи...И нещо се разплака вътре в мен...страхотно е
  • Спомените най-болят!Поздравления старшно хубаво е!
  • Браво, Валери! Много добро стихотворение си написал! Браво!
  • права е Ивчето - ставаш с всяко стихотворение все по-въздействащ и пленяващ! няма да спра да те чета! с обич
  • Еее, ставаш все по- добър, човеко! Поздравления!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...