Спомен от една раздяла
Светлината от нощта се бе явила,
окъпана от звезден океан,
ти блестеше с нечовешка сила.
И аз поисках също да съм там.
Разпръснала от своята магия,
окъпала света със сноп лъчи,
обичаше от мене да се криеш.
И аз не виждах твоите очи.
Нахлузила измамната си маска,
полетяла във красивото небе -
ти търсеше галантните ми ласки.
Но беше ме прогонила от теб.
Разцъфнала пред всички хризантема,
отворила прозорец в моя ден,
ти затвори смях и глас. И време.
И нещо се разплака вътре в мен.
окъпана от звезден океан,
ти блестеше с нечовешка сила.
И аз поисках също да съм там.
Разпръснала от своята магия,
окъпала света със сноп лъчи,
обичаше от мене да се криеш.
И аз не виждах твоите очи.
Нахлузила измамната си маска,
полетяла във красивото небе -
ти търсеше галантните ми ласки.
Но беше ме прогонила от теб.
Разцъфнала пред всички хризантема,
отворила прозорец в моя ден,
ти затвори смях и глас. И време.
И нещо се разплака вътре в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
с обич 
