Oct 26, 2008, 2:29 PM

Спомен от една раздяла 

  Poetry
677 0 6
Светлината от нощта се бе явила,
окъпана от звезден океан,
ти блестеше с нечовешка сила.
И аз поисках също да съм там.

Разпръснала от своята магия,
окъпала света със сноп лъчи,
обичаше от мене да се криеш.
И аз не виждах твоите очи.

Нахлузила измамната си маска,
полетяла във красивото небе -
ти търсеше галантните ми ласки.
Но беше ме прогонила от теб.

Разцъфнала пред всички хризантема,
отворила прозорец в моя ден,
ти затвори смях и глас. И време.
И нещо се разплака вътре в мен.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...нямям думи...И нещо се разплака вътре в мен...страхотно е
  • Спомените най-болят!Поздравления старшно хубаво е!
  • Браво, Валери! Много добро стихотворение си написал! Браво!
  • права е Ивчето - ставаш с всяко стихотворение все по-въздействащ и пленяващ! няма да спра да те чета! с обич
  • Еее, ставаш все по- добър, човеко! Поздравления!
  • отворила прозорец в моя ден,
    ти затвори смях и глас. И време.
    И нещо се разплака вътре в мен.

    Браво, Валерка!
Random works
: ??:??