Спомен от първи април
Дядо Петко, наш комшия,
къщите ни – праг до праг.
Неуморен шегаджия!
Ала иначе – добряк.
Ще опитам да му спретна
и аз номер много мил.
Та да се посмеем сетне:
първи ден е на април.
„Идвам, казвам, от пазара,
баба Лена срещнах там.
Тежичък ѝ е товарът“.
„Трябва да помогна, знам!“
Скокна той като отвързан.
Не разбра, че е шега.
Иначе - не ходи бързо,
сетих се едва сега.
Куца, куца: “Чедо мило,
много ти благодаря!“
„Първи ден днес на април е!“
викнах аз, но той не спря.
Та му скрих и очилата,
но той тръгна и без тях.
Гоних го из махалата,
двама станахме за смях…
Той обратно закуцука,
а пък аз рева със глас!
И с шегичките – до тука.
Спрях да се шегувам аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
