Natasha (Нати)
48 147
6.02.2008 г., 8:53 ч.

Спомен от теб 

  Поезия » Друга
874 0 5

Напомняш ми онези мигове,

в които потъвам в безвремие.

Въздухът гори на парчета

по пътя на пратена целувка,

носена от градските врабчета,

напомняш ми за раздяла.

Напомняш ми онези пролетни утрини,

които започват с усмивка,

но свършват с копнеж по недокосната милувка.

Напомняш ми за изгубено куче,

което никой не връща вкъщи,

за протегнати длани, несрещащи прегръдка.

Напомняш ми билките в двора,

които обичам да слагам в чая,

а те го правят горчив, и замайва.

Напомняш ми онзи объркан трепет

на листата -

от първия студен ветрец над земята,

напомняш ми  тъжната песен над полята.

Напомняш ми забравата,

на образи, пропити в сърцето,

на аромата на люляка в градината,

на който се усмихваше небето.

Напомняш ми за болката от загубата,

даде ми всичко, и нищо не взе.

Твоят образ онзи минал ден със слънцето дойде.

 

 

© Нати Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??