Напомняш ми онези мигове,
в които потъвам в безвремие.
Въздухът гори на парчета
по пътя на пратена целувка,
носена от градските врабчета,
напомняш ми за раздяла.
Напомняш ми онези пролетни утрини,
които започват с усмивка,
но свършват с копнеж по недокосната милувка.
Напомняш ми за изгубено куче,
което никой не връща вкъщи,
за протегнати длани, несрещащи прегръдка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up