Спомен от теб
Напомняш ми онези мигове,
в които потъвам в безвремие.
Въздухът гори на парчета
по пътя на пратена целувка,
носена от градските врабчета,
напомняш ми за раздяла.
Напомняш ми онези пролетни утрини,
които започват с усмивка,
но свършват с копнеж по недокосната милувка.
Напомняш ми за изгубено куче,
което никой не връща вкъщи,
за протегнати длани, несрещащи прегръдка.
Напомняш ми билките в двора,
които обичам да слагам в чая,
а те го правят горчив, и замайва.
Напомняш ми онзи объркан трепет
на листата -
от първия студен ветрец над земята,
напомняш ми тъжната песен над полята.
Напомняш ми забравата,
на образи, пропити в сърцето,
на аромата на люляка в градината,
на който се усмихваше небето.
Напомняш ми за болката от загубата,
даде ми всичко, и нищо не взе.
Твоят образ онзи минал ден със слънцето дойде.
© Нати All rights reserved.
