Спомен за бонбоненото детство
СПОМЕН ЗА БОНБОНЕНОТО ДЕТСТВО
Този ден е толкова различен.
Даже ветровете го разбраха.
Укротиха порива камшичен,
но сълзи в душата ми посяха.
Този ден с очи като бонбони
плитките ми връзва пак с кордели.
Аз мълча. Не смея да отроня
думичка дори. А уж съм смела.
Щедър е. При спомена ме връща.
У дома съм. С ласките на мама.
Нищо, че към вечната и къща
днес вървя. Пораснах ли голяма?
Искам всичко пак да и разкажа,
както правех в детството далечно.
Раните ми с благост да намаже,
моя страх да хвърли в пътя речен.
Баница за мен в зори да точат
мамините работливи пръсти,
а сълзите и като поточе
пак за мен да бликат, щом се кръсти
със молба към Бог да бди и пази
чедото и, нейното момиче...
Този ден ми връща на талази
спомените... аз без дъх ги сричам
и вървя по тихата алея.
Снимката от паметника чака.
Уча се през сълзи да се смея,
да не види мама, че съм плакала.
25.08.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
