pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
Aug 25, 2015, 11:10 PM

Спомен за бонбоненото детство 

  Poetry » Other
535 0 15

 

 

 СПОМЕН ЗА БОНБОНЕНОТО ДЕТСТВО

 

 

Този ден е толкова различен.

Даже ветровете го разбраха.

Укротиха порива камшичен,

но сълзи в душата ми посяха.

 

Този ден с очи като бонбони

плитките ми връзва пак с кордели.

Аз мълча. Не смея да отроня

думичка дори. А уж съм смела.

 

Щедър е. При спомена ме връща.

У дома съм. С ласките на мама.

Нищо, че към вечната и къща

днес вървя. Пораснах ли голяма?

 

Искам всичко пак да и разкажа,

както правех в детството далечно.

Раните ми с благост да намаже,

моя страх да хвърли в пътя речен.

 

Баница за мен в зори да точат

мамините работливи пръсти,

а сълзите и като поточе

пак за мен да бликат, щом се кръсти

 

със молба към Бог да бди и пази

чедото и, нейното момиче...

Този ден ми връща на талази

спомените... аз без дъх ги сричам

 

и вървя по тихата алея.

Снимката от паметника чака.

Уча се през сълзи да се смея,

да не види мама, че съм плакала.

 

25.08.2015

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??