10.05.2010 г., 14:52

Спомен за "ЕКСПО-81"

1.8K 0 2

 

Преди 30 години

един вестник помести

един хубав мой стих.

 

Хубав

в смисъл на дълъг.

Такъв се получи.

Десет лева тогава за него получих!

 

Трийсет литра бензин!

И какво да ги правя?

Един спомен, си казах,

с тях ще си направя!

 

А пък тъкмо откриваха  “ЕКСПО”-

с експонати от ловни трофеи!

 

Заредих

и колата запалих,

и към Пловдив на път се отправих!

 

Панаирните бели палати

поразяваха с лукс и позлата,

а най-вече - със експонатите!

 

То не бяха елени рогати,

то не бяха глигани зъбати,

и лисици, и вълци и мечки,

диви котки, орли и юрдечки,

слон, камила, лъв, хипопотам ...!

 

От Земята животно не знам,

чий  трофей да е нямало там!

 

А имаше и странни експонати –

уж вълци и лисици, пък крилати:

фантазията, в полета си смел,

върху страните им бе прикачила

крила на лебед или на орел!

 

Ала кои са първи сред ловците?

Както навсякъде и тук -

пак големците!

 

Номер едно в България бе Тато!

А на Румъния - бе Чаушеско!

От Куба пръв ловец бе Раул Кастро!

 

На мъничка дистанцийка зад тях

бе Христо Русков с Пенчо Кубадински!

 

То не бяха елени рогати,

то не бяха глигани зъбати,

вълци, мечки, сръндаци, лисици ...

 

Експонати от всеки – стотици,

разположени в няколко зали!

И то само подбрани – с медали!

 

И загледал се в мечите кожи,

аз изрекох:

 

“Бе, тези велможи,

от това, на ловци да се правят,

време имат ли друго да правят?

 

Затова ще се движим назад,

и от светлото бъдеще лъха на хлад!”

 

А човекът, застанал до мене,

пък кàза:

 

“Имах случай във

тяхно “чакало” да вляза!

Там във меки килими до глезен потъваш!

Телевизия гледаш! Пържоли нагъваш!

 

Щом еленът пристигне солта да поближе

или глиганът – да се накаля,

или мечокът до хранилката спре - 

всичко подготвено много добре, -

горският идва да ги извика

през прозорчето да се прицелят,

и да гръмнат, за да го застрелят!

 

А друг горски  пък

малко встрани се намира,

неточния изстрел готов да дублира!”

         

Цял ден ходих, разглеждах,

а когато кандисах,

в книгата следния отзив написах:

 

“Всичко е много хубаво,

но някак незавършено!

 

Трябва във всяка палата

една празна подставка

да има!

 

Кога ловецът почине,

главата да му отрежат,

в мравуняк да я поставят,

мравките да я оглозгат!

 

И черепа му да сложат    

на последната подставка:

 

всеки да може да види,

какви “трофеи” са били

тези ни най-ВИП персони -

толкоз животни избили!”

 

             _____

 

“ЕКСПО-81” – световното ловно изложение в град Пловдив през 1981.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви че прочетохте и за отзивите, Жарава, Андромаха и Пинче.
    И аз си се удивих, че спомените ми от това изложение още са силни. От една страна ти е тъжно, че животните са убивани в разцвета си - когато трофеите им са най-ценни. От друга страна - само това препариране ги запазва и показва - и за поколенията - в цялата им красота и величие, и сякаш ги прави безсмъртни.
    Но най-силно ме порази друго.Просто на това изложение блесна какво лицемерие и демагогия има в този обществен строй, и колко струват всичките им приказки за справедливост и за равенство между хората. Щом и в най-демократичната организация - БЛРС, е царяло такова неравенство.
    А в това, като последен експонат в огромните им колекции накрая да се постави и черепа на ловеца, колкото и жестокичко да изглежда, ще има голям философски смисъл - да напомня на онези, които страдат от суета и лест, че и те са от пръст!
  • Хубави спомени!
    Истински!!!*

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...