Преди 30 години
един вестник помести
един хубав мой стих.
Хубав –
в смисъл на дълъг.
Такъв се получи.
Десет лева тогава за него получих!
Трийсет литра бензин!
И какво да ги правя?
Един спомен, си казах,
с тях ще си направя!
А пък тъкмо откриваха “ЕКСПО”-
с експонати от ловни трофеи!
Заредих
и колата запалих,
и към Пловдив на път се отправих!
Панаирните бели палати
поразяваха с лукс и позлата,
а най-вече - със експонатите!
То не бяха елени рогати,
то не бяха глигани зъбати,
и лисици, и вълци и мечки,
диви котки, орли и юрдечки,
слон, камила, лъв, хипопотам ...!
От Земята животно не знам,
чий трофей да е нямало там!
А имаше и странни експонати –
уж вълци и лисици, пък крилати:
фантазията, в полета си смел,
върху страните им бе прикачила
крила на лебед или на орел!
Ала кои са първи сред ловците?
Както навсякъде и тук -
пак големците!
Номер едно в България бе Тато!
А на Румъния - бе Чаушеско!
От Куба пръв ловец бе Раул Кастро!
На мъничка дистанцийка зад тях
бе Христо Русков с Пенчо Кубадински!
То не бяха елени рогати,
то не бяха глигани зъбати,
вълци, мечки, сръндаци, лисици ...
Експонати от всеки – стотици,
разположени в няколко зали!
И то само подбрани – с медали!
И загледал се в мечите кожи,
аз изрекох:
“Бе, тези велможи,
от това, на ловци да се правят,
време имат ли друго да правят?
Затова ще се движим назад,
и от светлото бъдеще лъха на хлад!”
А човекът, застанал до мене,
пък кàза:
“Имах случай във
тяхно “чакало” да вляза!
Там във меки килими до глезен потъваш!
Телевизия гледаш! Пържоли нагъваш!
Щом еленът пристигне солта да поближе
или глиганът – да се накаля,
или мечокът до хранилката спре -
всичко подготвено много добре, -
горският идва да ги извика
през прозорчето да се прицелят,
и да гръмнат, за да го застрелят!
А друг горски пък
малко встрани се намира,
неточния изстрел готов да дублира!”
Цял ден ходих, разглеждах,
а когато кандисах,
в книгата следния отзив написах:
“Всичко е много хубаво,
но някак незавършено!
Трябва във всяка палата
една празна подставка
да има!
Кога ловецът почине,
главата да му отрежат,
в мравуняк да я поставят,
мравките да я оглозгат!
И черепа му да сложат
на последната подставка:
всеки да може да види,
какви “трофеи” са били
тези ни най-ВИП персони -
толкоз животни избили!”
_____
“ЕКСПО-81” – световното ловно изложение в град Пловдив през 1981.
© Ангел Чортов Всички права запазени
И аз си се удивих, че спомените ми от това изложение още са силни. От една страна ти е тъжно, че животните са убивани в разцвета си - когато трофеите им са най-ценни. От друга страна - само това препариране ги запазва и показва - и за поколенията - в цялата им красота и величие, и сякаш ги прави безсмъртни.
Но най-силно ме порази друго.Просто на това изложение блесна какво лицемерие и демагогия има в този обществен строй, и колко струват всичките им приказки за справедливост и за равенство между хората. Щом и в най-демократичната организация - БЛРС, е царяло такова неравенство.
А в това, като последен експонат в огромните им колекции накрая да се постави и черепа на ловеца, колкото и жестокичко да изглежда, ще има голям философски смисъл - да напомня на онези, които страдат от суета и лест, че и те са от пръст!