СПОМЕН ЗА ЛЮБОВ

Спомен, кръстен от лятото, с краткото име "любов"!!!

Моя забравена обич, къде си?

Аз те викам, но тишината мълчи.

Когато поискам аз нещо от някой,

тогава разбирам как много тежи…

Като камък тежи...

Тази моя, последната дума…

Казана  с обич, но с обич  боли

щом обичам... и  тя си отива.

Да, отидох си тиха и млада.

Във деня, който вече забравям...

Ще простиш ли за всичко, което

сторих аз и вече ме няма?

А звездите си греят ли, греят -

във небето се търсят навеки…
            А човеците помнят, забравят

как обичал си някого  силно…

Ще те помня,

но все не ми стиска.

Да го кажа на  всеки и всички.

Както хората много обичах...

Може много да плача и страдах,

но детето си как да забравя...

Ето, днес аз отново сънувах,

че до мен си  и аз съм щастлива,

моя стара любов - необичана.

Несънувана още, не бивала...

Ще те търся, щом още обичам!

Вечността във любов ще превърна!!!