Nov 3, 2005, 10:50 AM

Спомен за любов

  Poetry
1.5K 0 1

СПОМЕН ЗА ЛЮБОВ

  

Спомен, кръстен от лятото, с краткото име "любов"!!!

Моя забравена обич, къде си?

Аз те викам, но тишината мълчи.

Когато поискам аз нещо от някой,

тогава разбирам как много тежи…

Като камък тежи...

Тази моя, последната дума…

Казана  с обич, но с обич  боли

щом обичам... и  тя си отива.

Да, отидох си тиха и млада.

Във деня, който вече забравям...

Ще простиш ли за всичко, което

сторих аз и вече ме няма?

А звездите си греят ли, греят -

във небето се търсят навеки…
            А човеците помнят, забравят

как обичал си някого  силно…

Ще те помня,

но все не ми стиска.

Да го кажа на  всеки и всички.

Както хората много обичах...

Може много да плача и страдах,

но детето си как да забравя...

Ето, днес аз отново сънувах,

че до мен си  и аз съм щастлива,

моя стара любов - необичана.

Несънувана още, не бивала...

Ще те търся, щом още обичам!

Вечността във любов ще превърна!!!

 

 18.05.1999 г . 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АНИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...