23.05.2017 г., 11:09 ч.

Спомен за мама 

  Поезия » Философска
1467 0 2

Животът

ни тука не спира

и корени в земята си пуска.

 

А само

човекът умира

и тъжен живота напуска.

 

Безкрайно

е времето само

и всичко със пепел зарива.

 

Запомням

очите ти, Мамо,

когато ме мракът покрива...

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??