23.05.2017 г., 11:09 ч.

Спомен за мама 

  Поезия » Философска
1577 0 2
Животът
ни тука не спира
и корени в земята си пуска.
А само
човекът умира
и тъжен живота напуска.
Безкрайно
е времето само
и всичко със пепел зарива.
Запомням
очите ти, Мамо,
когато ме мракът покрива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??