Спомен за мама

23.05.2017 г., 11:09 ч.

Поезия » Философска

1587 0 2

Животът
ни тука не спира
и корени в земята си пуска.
А само
човекът умира
и тъжен живота напуска.
Безкрайно
е времето само
и всичко със пепел зарива.
Запомням
очите ти, Мамо,
когато ме мракът покрива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен за мама

Искате да прочетете повече?

Предложения