6.01.2008 г., 19:50

Спомен за мъртвата ми жена

990 0 7

Спомен за мъртвата ми жена

 

Не вярвате ли, преди няколко години

аз имах хубава жена,

защо ли казвам имах -

имам, макар отдавна мъртва да е тя.

 

Явява се в моите нощи сега,

усмихва се и кротко мълчи,

протяга единствената си ръка

и сълзи капят от извадените и очи.

 

Бъдете сигурни, красива беше тя

с невинност на кристална сълза,

живеехме в безспирна радост,

но завистта от дявола долетя.

 

Ден след ден злото в мен напираше,

разковничето тъй и не открих,

алкохолът бавно ме убиваше,

нейния живот с тъма покрих.

 

Поредна нощ завръщах се от бара,

пристъпвах плахо, да не я събудя,

но безредицата в къщи ме накара

с пияния си ум да се почудя.

 

Усетих мигом някаква беда

и тръгнах бързо да си легна,

но на пода зърнах кървава следа,

жена ми се надигна и ме погледна.

 

Крещях в съня си ужасен:

Видение! Не ме мъчи!

Пред мен, като на страшна сцена,

жена ми беше без очи.

 

И гърлото ми почна да засъхва

като в дълъг августовски зной,

стоях и гледах как кръвта засъхва

и питах: Кой? Кой? Кой? 

 

"Е, хайде, питам те - отговори"

изтръгна се от мен безумен вик,

тя в мига устата си отвори и спрях,

жена ми беше без език.

 

Протегна се към мен, за да ми покаже,

че дясната ръка я няма вече,

поиска ми се някой да ме смаже,

поток от сълзи по лицето ми потече.

 

Целувах, милвах женското лице,

а тя в ръцете ми стоеше.

Какво изпитва нейното сърце ?

Сега от мъка то кипеше.

 

Каква бе тази воля в нейното телце,

не бе умряла тя от болката жестока,

поискала преди да спре това сърце,

да чуе и докосне своята изгора.

 

Виках и проклинах цяла нощ

тез зверове, изроди от ада,

гаврили се с пълна мощ,

ще ги намеря и измъчвам без пощада!

 

Осакатили бързо моята жена,

кръвта започнала да блика,

с извадени очи, отрязана ръка,

тя нямала език - не можела да вика.

 

Защо, за Бога, нужна е била смъртта,

тез изверги какво са искали да ми отнемат,

живота и честта на моята жена,

или стар дълг от мен да вземат.

 

Кой казва, че съм нямал жена,

кой казва: "Лъжеш ли сега?"

макар отдавна да е мъртва тя,

аз имах, имам и ще имам пак ЖЕНА!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хаос...!!!
  • Шокиращо безмислие, раждащо безхаберие от просташка празнота ...
  • Понаредила си нещо но....не можах да схвана...Де да знам ако се пипне от тук от там може и да стане нещо добро. Не казвам нищо - просто се загубих - изпуснах нишката......
  • borislava88 (Борислава Найденова) 7-01-2008г. 01:51
    Хората са казали : когато не можеш да кажеш нещо мило по-добре замълчи, а и това, че на теб не ти въздейства не означава, че трябва да съобразявам опитите си за поезия с теб


    borislava88 (Борислава Найденова), искам да ти кажа, че коментарът ми под последното ти произведение съществува в този си вид НЕ за да те нагрубя или засегна, въпреки че очевидно си го приела като заяждане, а за да не те лъжат с "колко е прекрасно", "каква поезия само..." и тн. аз не мога да правя меденки и имам баялдъ и ако имам гости, не бих се опитала да готвя тези неща. все пак хората са казали "ако нещо не ти се удава - не се излагай". аз също имам разни поетични опити, но тук съм качила предимно тези, за които мисля, че имат някаква идея, форма и съдържание. останалото е въпрос на вкус. и не само.
    http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=1728.msg22973;topicseen#msg22973

    и за да не копирам по този начин, отговаряй на коментарите там, където се е зародил диалога.
  • никаква идея не виждам тук, освен психиатрични настроения. не се сърди, борислава, но я го прочети...
    имам чувството, че си се опитала да сглобиш различни изречения от различни източници. може и да греша, но определено това не е даже и скръб.. не знам к'во е... няма такава дума...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...