Спомен за небето
"Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи."
Павлина Соколова
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок.
И чувствах как до небесата сини
той вдига ме в лазурния чертог.
Стоях отдолу. Чаках асансьора
на клоните му – слънчеви ръце.
Учудено поглеждаха ме хората
и смут четях по тяхното лице.
Подхвърляха, когато ме подминат:
- Чудачка или луда май е тя!
Ядосвах се, но знаех – ще ми мине
и пиех тиха мъдрост от листа.
Облягах се на ствола като рамо –
приятел беше, влял у мен кураж.
На тайните довереник бе само
единствен този кестен – верен паж.
Изслушваше ме винаги замислен
столетникът и гонеше страха.
Предлагаше ми светлата си писта,
неземно чиста горе на върха.
Последно го видях аз след години.
Не срещнах богатир, а мъртъв пън...
Край гроба му не искам днес да мина,
но го сънувам, щом летя насън.
17.07.2022
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления, Мария!
-
Много хубав стих, Мария!
-
Лирико, почувствал си атмосферата в това стихотворение! Знам, че дори усещаш много повече от другите, доказал си го! Поздрав от мен!
-
Пожелавам ви и вие да откриете такива дървета-приятели, момичета!
Винаги, когато ви видя на страничката си, се радвам, Силви и Таня! ❤️ -
Хубаво дърво, но защо го отсичат?
Човешката глупост няма край... -
Прочетох финала с тъга, Мари.
Много хубаво стихотворение. -
Миличка Ели, много топлота има в думите ти, защото са пропити от разбиране и това ме радва! Пращам ти прегръдка!
-
Прекрасен стих, Мария! Толкова затрогващо си описала верния си приятел, който години ти е вдъхвал кураж! Поздравявам те!
-
Младене, какво усещане имаш само! Написаните от мен думи сякаш ти преливат кръвта на кипналата емоция! Благодаря ти, че четеш чувствата ми!
-
Възпоменателно и прекрасно стихотворение, Мария!
Поздравявам те!:
"Облягах се на ствола като рамо –
приятел беше, влял у мен кураж.
На тайните довереник бе само
единствен този кестен – верен паж.
Изслушваше ме винаги замислен
столетникът и гонеше страха.
Предлагаше ми светлата си писта,
неземно чиста горе на върха."
Да помълчим пред тези редове! -
Наденце!
-
Разкош!
-
Мнението ти е много важно за мен, Валя! А думите ти ми донесоха наслада, миличка, благодаря ти!
-
Много хубаво, Пастирче
-
Какви топли коментари сте ми оставили, приятели! Радвам се, че сте тук и сте усетили това, което ме свързваше с този кестен! Хубав да е денят ви, Зиги и Светличка, а седмицата ползотворна!
-
Затрогваш, Мария. Ще продължаваш да го прегръщаш насън. 🌳
-
Понякога се чувствам, че дърветата ме разбират по-добре от хората… Сигурно и за мене си викат “чудак или луд” (хич няма да се учудя). Има нещо в дърветата, което не мога да опиша, но мога да усетя. Някаква връзка. Красиво стихотворение, и някак ме докосна! 😊
-
Нини, от нас зависи да имаме и такива приятели! Те правят живота ни по-красив!
-
Павли, благодаря ти, че ме вдъхнови да напиша това стихотворение! ❤️ Имах нужда да го сторя. То си беше в мен, но чакаше момента, в който да се излее на белия лист. ✏️ Толкова близка те усетих като чувствителност! 😘
Миленка, отговарям на прегръдката ти с прегръдка! Приятелството винаги е било за мен голяма ценност! 🌈 -
Хубаво е човек да има поне един такъв приятел!❤
-
Прегръщам те, Мария. Човек не забравя приятелите си.
-
Просълзи ме!.. Мария!..
-
Вики, каква хубава връзка направи с тази песен! ❤️ Благодаря ти, миличка! 🌈 Аз имам поне десетина стихотворения за дървета, но това си е за МОЯ кестен...
-
"И цъфтят в суматохата кестени..."
-
Деска, здравей! Много хубава седмица ти пожелавам да имаш! ❤️
-
Много красиво и...тъжно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Дани, с усмивка от приятната настройка приемам и твоя поздрав! Благодаря ти! 🌈