През прозорец затворен можеш да гледаш,
можеш и в транс да стоиш.
Мисли напиращи в пъстрата есен,
подтикват те с тях да гориш.
Стоиш си и гледаш, пушиш цигара,
отпиващ глътка кафе.
И пак си отнесен на последната гара,
където получи криле.
Срещата сладка с красиво момиче,
жената на твоите мечти.
Онази която побъркваше дните,
обичаше с теб да лети. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация