Apr 12, 2020, 4:23 PM

Спомен за нея

  Poetry » Love
1.3K 1 0

През прозорец затворен можеш да гледаш,

можеш и в транс да стоиш.

Мисли напиращи в пъстрата есен,

подтикват те с тях да гориш.

 

Стоиш си и гледаш, пушиш цигара,

отпиващ глътка кафе.

И пак си отнесен на последната гара,

където получи криле.

 

Срещата сладка с красиво момиче,

жената на твоите мечти.

Онази която побъркваше дните,

обичаше с теб да лети.

 

Онази с усмивка, като на цвете,

поникнало в ранни зори.

Онази която заспиваше с тебе,

която в душата гори.

 

Отпиващ отново, с димяща цигара,

поглед вперен в простор.

Спомен след спомен в кафената пара,

напират за болезнен обзор.

 

Хайде сега, подсуши ги очите,

било каквото било.

Отиде си тя, отминаха дните,

но взе ти едното крило.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...