Спомен за влюбено реге

 Бяха ли днес на нашия бряг,

там… вълноломът, небето?

Знам че е Коледа, глъчка и сняг…

Ти разкажи за морето! 

                             Деа

 

Бях днес на морския бряг

и слушах, как пеят вълните.

Скъсан на вишката беше черният флаг.

Вятър прониза гърдите ми.

Мидите спят. Чакат нежни ръце.

Пес самотен се скита по кея.

Лебед мокър с натежали криле,

пясък кълве… по неволя.

Замъкът, който строихме с ръце,

силна вълна го събори.

На сухо дърво паяк люлка преде.

Гларус с друг,   за залък се бори.

Зима е. Като декор изоставен,

скъсан чадър пази плажа.

Само вълните сякаш ме канеха,

в морето с крака да нагазя.

Някак са чужди морето, брегът.

Песъчинка в окото ми влезе.

Слънцето скри се, лека мъгла…

… и спомен далечен за  влюбено реге.