11.12.2020 г., 18:07  

Спомени

831 0 1

Невинен полъх

Балкана донесе,

изпълни гръдта

с уханни цветя,

събуди у мене

забравена песен

и чиста детска искра!

Припомни полето,

безкрайната шир,

реката, звездите,

небето, тревите ...

и целия космос

над родният мир

прегърнал сърцето

за вречена вечност!

Искри от Балкана

въздигат душата от

всички тленни неща,

на ум съм в нивята

сред близки богата,

макар и спомен това!

 

ЛЪЧИСТА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...