Спомени ...
Спомени за гари и за влакове
... и спомени за гари, и за влакове –
все вечно заминаващи за някъде!...
... и обвити в пара – черногриви,
как цвилят старите локомотиви...
... и ритмично, и отсечено потракват –
преминаващи експресни влакове.
В спомените на момче възторжено,
о́ще не живяло в свойте спомени!...
... и с неясния копнеж по Далнината –
започваща от Първия завой нататък;
с Носталгията дето го очаква,
но не познава „мъртвата“ ѝ хватка...
... и тези плачещи перони късни,
които все ще гони и ще търси;
... и момичетата там заплакали
след заминаващите влакове.
... и също болката една и съща –
като махало дето ще го връща...
Не знае още: що е Дестинация
и, че Последната се казва – Гравитация!...
... и Оня химн тържествен в Храм среднощен
със желания не осъзнати о́ще
от сетивата в Бъдното заслушани...
... и все това потракване, на влакове опушени!...
... в носталгично омиляваща романтика,
но днес почти безсмислена на практика –
на малки гари скоростните влакове
се спират само стресово понякога...
... Отдавна вече няма и момичета
там, на пероните, със плач затичани
и във ръцете със червени макове –
след тъжно заминаващите влакове...
04.09.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
