15.05.2024 г., 11:39

Спомени

731 1 9

 

 

Рефрен от стара песен па̀рва сърцето

и завърта се времето наобратно.

Оживяват спомени – ето ме с младо лице,

двайсетгодишна  и всичко е цветно, омайно.

Пак с трепет се вглеждам в лазура небесен,

в разпилените рисунки на облаци бели,

в извивките меки на тревите зелени,

в росните капки, дъгата в себе си вплели.

Питам птиците, реещи се в синевата,

реките, криволичещи по своя път – за теб,

ветрове, танцуващи  по ръба на бездната

и вълните, целуващи морския бряг.

Не бяха те виждали, не знаеха нищо…

И изведнъж – по лудия бяг на сърцето,

разбрах – тайничко в него  беше се скрил.

Заключих вратата, изхвърлих ключето…

И нарекох ти: Завинаги там остани!

 

26.04.2024 г.

Дейна.1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д.П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце, Марко!
  • Силно хубаво !
    Поздрави за творбата, Диди !
  • Благодаря за любими, Наташа!
  • Благодаря ви Паленка, Лютиче, Скити че сте прочели моя стих и коментирали .
  • Красиво и романтично!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...