15.05.2024 г., 11:39

Спомени

729 1 9

 

 

Рефрен от стара песен па̀рва сърцето

и завърта се времето наобратно.

Оживяват спомени – ето ме с младо лице,

двайсетгодишна  и всичко е цветно, омайно.

Пак с трепет се вглеждам в лазура небесен,

в разпилените рисунки на облаци бели,

в извивките меки на тревите зелени,

в росните капки, дъгата в себе си вплели.

Питам птиците, реещи се в синевата,

реките, криволичещи по своя път – за теб,

ветрове, танцуващи  по ръба на бездната

и вълните, целуващи морския бряг.

Не бяха те виждали, не знаеха нищо…

И изведнъж – по лудия бяг на сърцето,

разбрах – тайничко в него  беше се скрил.

Заключих вратата, изхвърлих ключето…

И нарекох ти: Завинаги там остани!

 

26.04.2024 г.

Дейна.1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д.П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце, Марко!
  • Силно хубаво !
    Поздрави за творбата, Диди !
  • Благодаря за любими, Наташа!
  • Благодаря ви Паленка, Лютиче, Скити че сте прочели моя стих и коментирали .
  • Красиво и романтично!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...