Рефрен от стара песен па̀рва сърцето
и завърта се времето наобратно.
Оживяват спомени – ето ме с младо лице,
двайсетгодишна и всичко е цветно, омайно.
Пак с трепет се вглеждам в лазура небесен,
в разпилените рисунки на облаци бели,
в извивките меки на тревите зелени,
в росните капки, дъгата в себе си вплели.
Питам птиците, реещи се в синевата,
реките, криволичещи по своя път – за теб,
ветрове, танцуващи по ръба на бездната
и вълните, целуващи морския бряг.
Не бяха те виждали, не знаеха нищо…
И изведнъж – по лудия бяг на сърцето,
разбрах – тайничко в него беше се скрил.
Заключих вратата, изхвърлих ключето…
И нарекох ти: Завинаги там остани!
26.04.2024 г.
Дейна.1
© Д.П. All rights reserved.