May 15, 2024, 11:39 AM

Спомени

  Poetry » Love
727 1 9

 

 

Рефрен от стара песен па̀рва сърцето

и завърта се времето наобратно.

Оживяват спомени – ето ме с младо лице,

двайсетгодишна  и всичко е цветно, омайно.

Пак с трепет се вглеждам в лазура небесен,

в разпилените рисунки на облаци бели,

в извивките меки на тревите зелени,

в росните капки, дъгата в себе си вплели.

Питам птиците, реещи се в синевата,

реките, криволичещи по своя път – за теб,

ветрове, танцуващи  по ръба на бездната

и вълните, целуващи морския бряг.

Не бяха те виждали, не знаеха нищо…

И изведнъж – по лудия бяг на сърцето,

разбрах – тайничко в него  беше се скрил.

Заключих вратата, изхвърлих ключето…

И нарекох ти: Завинаги там остани!

 

26.04.2024 г.

Дейна.1

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Д.П. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря от сърце, Марко!
  • Силно хубаво !
    Поздрави за творбата, Диди !
  • Благодаря за любими, Наташа!
  • Благодаря ви Паленка, Лютиче, Скити че сте прочели моя стих и коментирали .
  • Красиво и романтично!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...