19.05.2024 г., 0:33

Спомени

556 0 0

Когато те видях
И сякаш ми каза
"Остани"
Не зная защо очаквах да си тръгнеш
Нима това не е шега?
На някой сън блудникав
Събуди ме...

Пет години по-късно
"Остани"
Прошепвах в мрака, когато бягаше от мен
Защото животът бе ужасен

Десет години
Мислех си, че няма да сме същите
Но очите ти не стареят, любов моя
"Остани"
Свикнах с присъствието ти

Годините отминаха, ти не пусна моята ръка
Благодаря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...