19 мая 2024 г., 00:33

Спомени

554 0 0

Когато те видях
И сякаш ми каза
"Остани"
Не зная защо очаквах да си тръгнеш
Нима това не е шега?
На някой сън блудникав
Събуди ме...

Пет години по-късно
"Остани"
Прошепвах в мрака, когато бягаше от мен
Защото животът бе ужасен

Десет години
Мислех си, че няма да сме същите
Но очите ти не стареят, любов моя
"Остани"
Свикнах с присъствието ти

Годините отминаха, ти не пусна моята ръка
Благодаря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...