14.08.2025 г., 9:47

Спомени

205 0 0

Налага се, да съумеем някак,

да носим спомените си с нас.

През времето, по пътя кратък,

приканват ни в незнаен час .

 

Те, непрестанно ни даряват

със извод ценен и богат.

Те, могат да ни съживяват,

дори ако дълбоко спят.

 

И ето ги, отново светят,

гирлянд от чувствени звезди.

С нежност топлят не сърцето

през смях, тъга, или сълзи.

 

Живяли мънички моменти

и всеки с нещо е докосващ,

събрали ги в раздел поеми

от свят далечен, омагьосващ. 

 

Прибрали спомени далечни

в кътче светло и любимо,

ний земни сме, но не и вечни,

добри да бъдем, е значимо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...