Спомени

Налага се, да съумеем някак,

да носим спомените си с нас.

През времето, по пътя кратък,

приканват ни в незнаен час .

Те, непрестанно ни даряват

със извод ценен и богат.

Те, могат да ни съживяват,

дори ако дълбоко спят.

И ето ги, отново светят,

гирлянд от чувствени звезди.

С нежност топлят не сърцето

през смях, тъга, или сълзи.

Живяли мънички моменти

и всеки с нещо е докосващ,

събрали ги в раздел поеми

от свят далечен, омагьосващ. 

Прибрали спомени далечни

в кътче светло и любимо,

ний земни сме, но не и вечни,

добри да бъдем, е значимо.