12.04.2009 г., 13:22

Спомени

1.2K 0 0

Спомени


И още помня –

то май само спомени останаха,

за онова лято и онзи залез.

Ах, колко красиви бяха пламъците му...

Но нима споменът ще им даде живот?

Ще успеят ли да ме върнат там,

било то и за кратък миг.

Но пак, дори да се завърна,

ще мога ли със същите очи

да видя пламналия залез?

Дали спомена ще върне

пламъкът, превърнал се в лед?

Или ще остане само още едва

прелистена стара страница

от книгата, наречена душа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...