12.04.2009 г., 13:22

Спомени

1.2K 0 0

Спомени


И още помня –

то май само спомени останаха,

за онова лято и онзи залез.

Ах, колко красиви бяха пламъците му...

Но нима споменът ще им даде живот?

Ще успеят ли да ме върнат там,

било то и за кратък миг.

Но пак, дори да се завърна,

ще мога ли със същите очи

да видя пламналия залез?

Дали спомена ще върне

пламъкът, превърнал се в лед?

Или ще остане само още едва

прелистена стара страница

от книгата, наречена душа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...