Спомени
И още помня –
то май само спомени останаха,
за онова лято и онзи залез.
Ах, колко красиви бяха пламъците му...
Но нима споменът ще им даде живот?
Ще успеят ли да ме върнат там,
било то и за кратък миг.
Но пак, дори да се завърна,
ще мога ли със същите очи
да видя пламналия залез?
Дали спомена ще върне
пламъкът, превърнал се в лед?
Или ще остане само още едва
прелистена стара страница
от книгата, наречена душа.
© Диляна Неделчева All rights reserved.