12.08.2008 г., 13:06

Спомени от Созопол

1.1K 0 4

Слънчеви дни.
Мисли - бурни, странно нестихващи.
Морски вълни.
Шумно преплетени с пясък.
Тихо минават през мислите.
Извайват. Умират със трясък.

Вятър. И нежен, и буен.
Полъх. И става студено.
Вихрушки, фъртуни.
Някак смирено се бият...
Въздишки издава сърцето.

Лято. И ясно небе.
Спомени май се явяват.
От облаци виснали
над едно синьо море
фигурки някакви май
оживяват? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Ракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...