8.10.2021 г., 19:52

Спомени с Луна

401 0 0

Спомени с Луна

 

Ти помниш ли онази

изпълнена с фантазии –

безумна нощ, в която

лудуваха телата?...

 

Една  Луна огромна –

бе на на хоризонта...

На фона ѝ магичен –

признах, че те обичам!...

 

Вселената безкрайна

все още пази в тайна,

с космическо мълчание –

това очарование...

 

Ти помниш ли как двама

в Любов  една, голяма

повярвахме тогава,

че вечно продължава?...

 

Учудени звездите

изгряха любопитни...

Един внезапен вятър

сам хукна по Земята...

 

Бе с мисия изящна:

за Любовта прекрасна

на фона на Луната

да каже новината!...

 

... Днес всеки път, когато

Една  Луна от злато –

магична и огромна

се спре на хоризонта,

аз мисля си „отвлечен“

за лудата ни вечер:

– как вярвахме тогава,

че вечно продължава!...

 

08.10.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...