8.10.2021 г., 19:52

Спомени с Луна

405 0 0

Спомени с Луна

 

Ти помниш ли онази

изпълнена с фантазии –

безумна нощ, в която

лудуваха телата?...

 

Една  Луна огромна –

бе на на хоризонта...

На фона ѝ магичен –

признах, че те обичам!...

 

Вселената безкрайна

все още пази в тайна,

с космическо мълчание –

това очарование...

 

Ти помниш ли как двама

в Любов  една, голяма

повярвахме тогава,

че вечно продължава?...

 

Учудени звездите

изгряха любопитни...

Един внезапен вятър

сам хукна по Земята...

 

Бе с мисия изящна:

за Любовта прекрасна

на фона на Луната

да каже новината!...

 

... Днес всеки път, когато

Една  Луна от злато –

магична и огромна

се спре на хоризонта,

аз мисля си „отвлечен“

за лудата ни вечер:

– как вярвахме тогава,

че вечно продължава!...

 

08.10.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...