Спомени в рамки
887
0
0
Вечер, преди да заспя, ме нападат, някои реални, други само мечтани, спомени основи на съня ми полагат, говорят за думите ми - сгрешени и премълчани. Повтарят онези сгрешените... Съжалявам! Нима е достатъчно?! Затварям очи - навсякъде по мен са мишените! Улучиха право в целта... нека ми е мъчно! Мъчно ми е за премълчаните, които ме хващат за гърлото, които ме задушават... и спомените, които ме дърпат към дъното. Само ако бях... но не съм, наказанията сама ги измислям, затварям спомените в рамки и сън... А утре животът ще е по-смислен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Момчева Всички права запазени
