Спомени в рамки

22.02.2012 г., 22:04 ч.

Поезия » Друга

640 0 0

Вечер, преди да заспя, ме нападат,

някои реални, други само мечтани,

спомени основи на съня ми полагат,

говорят за думите ми - сгрешени и премълчани.

Повтарят онези сгрешените...

Съжалявам! Нима е достатъчно?!

Затварям очи - навсякъде по мен са мишените!

Улучиха право в целта... нека ми е мъчно!

Мъчно ми е за премълчаните,

които ме хващат за гърлото,

които ме задушават... и спомените,

които ме дърпат към дъното.

Само ако бях... но не съм,

наказанията сама ги измислям,

затварям спомените в рамки и сън...

А утре животът ще е по-смислен!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.